Sham El Nessin- The Spring Day in Egypt- Пролетният фестивал в Египет

Sham El Nessin means ” Smelling the Breeze”. It is a public holiday, celebrated by the Egyptians, both Christians and Muslims. It falls on the first Monday following the Coptic Orthodox Easter. Sham El Nessin holiday has originally been an agricultural festival and it may seen its birth 4,500 years ago since the days of the pharaoh. On this day Egyptians collour eggs, just like Christians on Easter, visiting parks and zoos, spending all day out, going on picnics. The food, eated on this day is salted fish, lettuce, onions. Early in the morning of this day, many persons, especially women, break an onion, and smell it.


"Шам Ел Несин" се превежда като "Мирисът на Бриза". Това е народен празник в Египет, почитан и от християните, и от мюсюлманите. Винаги се пада в понеделника след коптския Велик Ден. Този пролетен празник идва от древността и езическите времена на фараоните, корените му могат да се проследят преди 4 500 години. На този ден египтяните боядисват яйца, точно както християните за Велик Ден, прекарват целия ден сред природата, на пикници в парковете и зоологическите градини. Храната включва осолена риба, зелена салата, лук. Рано сутринта се разчупва глава лук, и се мирише.

The Thiefs in Egypt are in every shop

As a rule I love Egypt and my life here, but today I hate it, I hate all this cheating in shops, when they see I am a foreigner. I am so angry, that I even don't have enough words to express my feelings. Why they always think foreigners are soooo rich, that can pay double price? I am agree to pay much more for Pyramids and Zoo, but why to pay more than egyptians for bread or milk?And especialy for today- why the man in the yarn- shop, where I am buying every week, wanted to steal my money, asking me much more money, I payed for the same things some days ago?
Yes, I am playing mute almost all the shoping time, as all women, married to egyptians, and live here, but I can't do this all the time...

Обичам Египет и живота си тук, но днес просто мразя това място. Мразя всичкото това мамене в магазините, когато видят, че съм чужденка. Толкова съм ядосана, че нямам думи да изразя какво чувствам. Защо си мислят, че като сме чужднеци трябва да плащаме двойно? Добре, съгласна съм да плащам десет пъти повече от египтяните за пирамидите и зоологическата градина, но защо трябва да го правя и за хляба или млякото? И специално днес- защо мъжът в магазина за прежди, от който пазарувам почти всяка седмица, реши да ме мами, като ми поиска повече пари за същите неща, които купих преди няколко дни?
Да, играя го няма почти през цялото време, когато пазаруваме, както правят и всички чужденки, женени за местни и живеещи тук, но не мога да го правя винаги!

The Transport in Egypt- Транспортът в Египет

Cairo Airport- Летището в Кайро

Tuk- Tuk- a taxi for short distance- my favourite way of moving:) Известните в България като "калинки", а в Египет- "Тък-тък"- такси за близки разстояния, излиза не повече от 1-2 паунда. Любимият ми начин за придвижване:) Това на снимката е от най- обикновените, но повечето са така тунинговани, така украсени с лампи, тонколони, парчета булана или истинска козя кожа, а музиката гърми, усилена до макс:)

A Mini- bus Taxi- Маршрутка- спира при помахване, за къде пътува се разбира от викащо момче, висящо през вратата, или чрез знаци между чакащите пътници и шофьора. Излиза межу половин и 2 паунда.

Bulgarian Taxi- counter in a Cairo Taxi- Български таксиметров апарат в едно каирско такси.

The famous Cairo Taxi in black and white- Известните черно- бели таксита в Кайро- апаратите вътре са допотопни, не разботят изобщо, плащането е по договаряне.

again- отново

and again- и отново

The Cairo Underground ( but with long distance above the ground)- Каирското метро- изминава голяма част над земята, струва половин паунд.

Tanta Bus- station- Автогарата в Танта- това са колите, с които обикновено се пътува между градовете, вътре са с три реда седалки.

Again Tanta- Отново автогарата в Танта

The Area around one of the Bus- stations in Cairo- Зоната около една от автогарите в Кайро.

The Toilet in one of the Bus-stations in Cairo- Тоалетната в една автогара в Кайро.

The Van- taxi in Fayid- people ride in the back of the car, on a bench...- Маршрутките във Файед- хората се возят отзад, върху пейки...

...or hanging- или пък висят.

The Banches- Пейките

The Train- Влакът

The British Military Cemetery, Fayid, Suez Canal Zone, Egypt

Британското военно гробище във Файед е много, много впечатляващо. Земята, върху която се намира, е дарена от египетския народ, въпреки, че британците са недолюбвани тук, заради колонизацията. Създадено през юни 1941 г., последните погребения са извършени през 1955 г., но и до днес роднини на погребаните там воини го посещават. Дори има специален хотел, отстоящ недалеко, за тях. За поддръжката плаща Британското правителство, и всичко е перфектно- от окосената трева, до надписите на надгробните камъни. Погребани са не само християни, но и много мюсюлмани, а освен британци, има войници от Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Индия, Западна и Източна Африка, Судан, Белгия, Гърция, Полша, Югославия, Германия.
Разхождайки се сред гробовете, ме налегнаха мисли за войните- колко животи са отнети, в името на какво- повечето погребани бяха почти деца, на 20- 24 години! Колко далеч са от Родините си, и колко ли смелост се иска да служиш на една кауза, каквато и да била тя. И как след толкова години Британия не забравя умрелите в нейно име.


Far away in a foreign land
They pitched their tents in the desert sand.
Oh, so young, were these brave men,
Never to see their homes again.
That heat, disease, and then the foe
Would take young Bill, and Fred and Joe.
Three long years this war went on,
So many souls were dead and gone.
Soldiers, Sailors, Airmen, and civilians too,
Commonwealth troops, to name a few.
We will remember them with pride,
It was for all of us they died.

Poem: © Suez Veteran Tony Tolan. 2003.

"The cemetery was opened in June 1941 for war burials from the numerous military hospitals in the area. It was planned by the military authorities for ultimate use as a garrison cemetery and was so used until Commonwealth forces finally withdrew from Egypt, the last burials being made in 1955. The cemetery contains 765 Commonwealth burials of the Second World War, 190 of which were brought in after the war from the remote Qassassin African Cemetery, where permanent maintenance would not have been possible. The non war graves, those of members of the forces, their dependents and civilian organisations attached to the garrison, number 616. There are also 440 war graves of other nationalities in the cemetery. At the far end of Fayid War Cemetery stands the FAYID MEMORIAL which commemorates 265 men from East Africa, West Africa, High Commission Territories, Palestine, Middle East Territories and Sudan, serving either in their own forces or in Commonwealth units, who died in non-operational zones of Egypt and whose graves, so situated that permanent maintenance was impossible, could not be moved to a war cemetery on national or religious grounds." ( roll of honour )

Smoking affects your sex life- Пушенето вреди на сексуалния живот

Предупреждението върху египетското Боро- "Продължителното тютюнопушене вреди на сексуалния живот" :)

What is written on the Marlboro box- "Long time smoking affects your sex life":)

Махши- Mahshi coronb (Staffed Cabbage)

Mahshi coronb

1 green cabbage
3 cup short- or medium- grain rice, rinsed under running water until clear
2 cup finely chopped onion
4-5 tomatoes, blended
1 cup vegetable oil
1 cup butter
parsley- chopped
dill- chopped
2 tablespoons baharat
1 teaspoon ground black pepper
salt

Remove and discard any of the outermost leaves of the cabbage that are blemished and chop the central core. Bring a large pot of water with salt to a rolling boil and plunge the whole cabbage in until the leaves can be peeled away without ripping. Drain well. When cool enough to handle, separate the leaves carefully, setting them aside. Cut out the thick central steam ribs of the leaves with a knife. Roll each leave and cut on 3 parts, every part cut on small (10/10 cm) square. And that is the secret of easy rolling the mahchi
Heat oil and butter in a pot, add onion and fry, add tomatoes, baharat, black pepper and salt, and bring to boil. When ready add rice, parsley and dill and stir well.
Place about 1 tablespoon (or less) of the stuffing along the rib side of each leaf and roll up tightly without folding the sides over.
Pour in enough of the salt water to barely cover the cabbage rolls. Put an inverted heavy dinner plate over the cabbage to hold them down. Bring to a gentle boil over medium heat, about 20 minutes, then reduce the heat to very low, using a heat diffuser if necessary.

1 зелена зелка
3 чаши ориз- с къси или средно- дълги зърна, не е подходящ дългозърнестия
2-3 глави нарязан на ситно лук
4-5 накълцани на много дребно домати (в блендер или на ръка)
1 каф. чаша краве масло
1 каф. чаша олио
1 връзка наситнен магданоз
1 връзка наситнен копър
2 супени лъжици бахарат
1 супена лъжица смлян черен пипер
сол

Премахваме външните листа на зелката и отрязваме кочана. Слагаме я цяла в кипяща, подсолена вода. Вари се, докато листата омекнат и могат да се издърпат лесно с ръка от тенджерата. Премахваме дебелата жила в средата на всяко листо ( някъде до средата на листото), навиваме го на руло напречно, и го срязваме на 2-3 (в зависимост от големината на листото). Така получените ленти нарязваме на квадрати, около 10/10 см. И тук е тайната на навиването на малките сармички- получават се квадрати, които после ще навием напречно на ребрата на листото.
Загряваме маслото и олиото и запържваме лука, добавяме доматите, бахарата, черния пипер и сол, и варим до готовност на доматите. След това прибавяме ориза (слага се суров в сармите), магданоза и копъра, и омесваме добре.
Завиваме сармичките, които трябва да се получат като тънки пурички. Нареждаме ги в тенджера, заливаме с гореща, подсолена вода (наравно със сармичките, не повече). Отначало огънят е силен- докато заврат, след това намаляме до най- ниската степен на огъня и варим до готовност. Опитваме сармичките, оризът не трябва да се разварява. Понякога аз добавям и канела в сместа.